Челопечене привлича столичани

Баластриерата край софийския квартал Челопечене от години привлича множество рибари по бреговете си. В недалечното минало гледката на езерото беше съвсем различна. На дъното на дълбаната в продължение на десетки години местност се виждаха едно по-голямо и няколко по-малки езерца, небрежно пръснати сред пясъци, чакъл и шавари. И тогава баластриерите се посещаваха от въдичари най-вече заради добрата популация от платика. Тази риба намери отлични условия за живот в езерото и се въди успешно.

Картината се промени напълно след големия потоп през лятото на 2005 година, когато вследствие на незапомнени поройни дъждове язовир "Огняново" преля и Лесновска река удави Софийското поле. Тогава под вода останаха огромни дървета, бетонови стълбове и дори багери. Даже и досега в средата на водоема стърчи огромната стрела на потопена тежка машина. Впоследствие на водоема се оформи нова брегова ивица, залетите дървета изсъхнаха. А рибарите отново започнаха да търсят притегателни позиции. Какво беше новото лице на старите обитатели? Липса на традиционната пролетна активност или поне значително закъснение в изявите. Има логично обяснение - огромната водна маса се загрява по-бавно.

Силните дни на водоема определено са през летните месеци. Още през юни платиката тръгна, обаждат се каракуди, костурът също е готов за изяви, стига да му предложиш живо рибе. Уклеят пък няма да те остави да скучаеш дори в горещи дни. Даже и бялата риба се отчете с поредица от значими екземпляри, извадени все в сутрешните часове от началото на юли. За перспективно място на Челопечене трябва да се отиде по тъмно. А хубав е целият западен бряг, макар че поредицата залети върбалаци пречат на въдичарите. Всъщност може би именно заради потопените дървета и сравнително неголямата дълбочина тези места задържаха най-много риба.
Който рискува да залага дънни въдици, често понася и загуби, но желаещи винаги има. Защото на дъно излизат и по-едри каракуди, и по-големи платики. Иначе платичките от стандартната големина са между длан и педя. Популацията от костур расте, но средната големина не впечатлява. Важно е да се каже, че растителността дава възможност на новото поколение да се укрие и в езерото има завиден естествен прираст. От високите брегове се вижда как в плитчините ври от дребни рибки.
За тези три години изпитания обитателите в Челопечене окончателно привикнаха с новия си, по-обширен дом, размножиха се и все повече ще привличат риболовците. Това е най-богатият на риба водоем от този род около столицата, а по волята на съдбата стана и най-обширният.
През това лято доста се затрудни придвижването с автомобили, след като основните артерии на черните пътища бяха прокопани по неизвестни причини. Твърди се, че земеделците не желаят колите на рибарите, които минават през нивите им. Все пак за южния бряг път има, като се минава през големия магазин Jumbo на "Ботевградско шосе".
Бум на хищници в езерото
В последните години езерото край Челопечене се превърна в рай за хищните риби. Може би заради изобилието от естествена храна тук се въдят най-различни видове. Най-разпространена и търсена е щуката. Често при тихо време може да видите ефектните  атаки над повърхността. Обикновено в близост до брега или до водната растителност се пръскат множество подплашени рибки, а след тях се измята и огладнелият хищник. Щуката в езерото достига рекордни размери. Заради голямата водна площ тук са улавяни дори екземпляри по 7-8 килограма. Търсят се основно на тапа с жива рибка - малка каракуда. В по-чистите участъци би могло да се заметне и на дъно. Не липсват и ентусиасти за спинингов риболов с изкуствени примамки.
Друг доста разпространен хищник в езерото е бялата риба. Тя е активна най-вече привечер, когато започва да се храни активно. Лови се изцяло на дъно, но само на определени по-дълбоки места. Най-сигурният начин, за да уловите бяла риба, е да заложите на местна примамка от самото езеро. Това най-често е уклей или дребна бабушка.
Все повече зачестяват случаите на уловени сомове от баластриерата на Челопечене. Най-често това се случва случайно на въдици, заметнати за щука или бяла риба. Вадят се парчета по 2-3 килограма. Напоследък често може да забележите във водата лодки, които търсят сом чрез специфичния звук на “кльонка”.
Към хищните риби няма как да пропуснем и наличието на много костури. Преобладават дребните екземпляри по педя, които налитат на червеите при плувкаджийски риболов. Есенно време обаче майстори в спининга ловят огромни “чукове” по над половин кило на силиконови примамки.
ДОБРОМИР ДОБРЕВ